|
|
|
| 14 Февруари 07, 19:02
/ Автор: Златимира Мишева
|
| бурята в сърцето ми |
|
Здравейте мили момичета.
Пишейки тази история знам, че доста от Вас ще ме критикуват. Може би го заслужавам. Но имам нужда от подкрепа и съвет.
Омъжих се на 20 не по любов, а да направя на пук на човека, с когото се разделих. Може би съпругът ми го усещаше, че не го обичам и бракът ни не вървеше. Имахме и допълнителен проблем - не можех да забременея. И така 4 години - той правеше каквото си иска, аз страдах. За мое щастие се появи детето. Цялото си внимание насочих към него.
И тогава, в кафето пред блока, срещнах НЕГО - най-очарователния мъж. живееше в нашия блок и работеше като барман, красив, необвързан...Станахме приятели, споделях си проблемите с него (той беше израснал със съпруга ми).Влюбих се безумно. Той излизаше с мен и детето на разходки, като поотрасна го взимаше от ясла, когато нямах възможност...Но за обвързване не сме говорили.
Един ден си взех детето и багажа и се изнесох от "семейното огнище". Вечерта отидох при НЕГО и му казах, че вече съм свободна. Но нещата между нас не се промениха - не ме покани да живея с него, пак ми помагаше за детето. На почевки сме ходили... На няколко пъти му казвах, че заради него съм се радвела, но нищо.И така 5 години.
В един красив ден разбрах за другата - негова семейна колежка. Били любовници от времето, когато живеех с мъжа си. Побеснях. Дори се срещнах с нея. Говорихме и от устата й чух думите, които толкова пъти е казвал на мен. На нея говорел същото... Вечерта му казах - или аз, или тя. И знаете ли какво - избра нея. Тя била голямата му невъзможна любов. След нашия разговор с нея, разбрах , че тя е настояла да се разделят. Една година не бяхме заедно и на рождения ми ден той пожела да се оженим. бях най-щастливия човек.
Вече 3 години сме семейство - аз, той и моя син. Но имам чувството, че не ме обича. Прави всичко за мен, но по скоро от гузна съвест, че съм се развела заради него. Знам че не се вижда с другата, но имам чувството че все тя му е в главата. Когато я срещнем по улиците , погледът му светва. В къщи още стоят подаръците му от нея.Забранил ми е да казвам нейното име по какъвто и да е повод. Побърквам се.
Не знам, ако си тръгна от него дали няма да е по-щастлив. Знам че иска дете , а аз не мога да му дам. Толкова го обичам и искам да е щастлив. Говорили сме за това - той казва че ме обича. Но аз усещам друго. Или откачам. Забравих да кажа че съм домакиня, не искам да работя друго. Посветила съм му целия си живот.Дори приятелки нямам - той ми е достатъчен. Може би затова все това ми е в главата.
Помогнете ми! Кажете как да се избавя от тези мисли? И дали има нещо вярно в тях? |
|
Сайта на Злати :) 
