|
|
|
| 14 Февруари 07, 19:00
/ Автор: Златимира Мишева
|
| защто трябва да избираме между гордостта и любовта ? |
|
Аз съм само на 20 години, но вече не вярвам в любовта, нито в щастието, някои биха казали бели кахъри, и може би са прави, но как човек да живее без мечти, как да се бори, когато най-красивото нещо си е отишло от живота му?
Като малка мечтаех, че един ден ще срещна момчето, което ще ме направи щастлива и всеки ден ще ми дарява любовта си! И аз го срещнах, красив, умен, амбициозен, такъв какъвто го исках. Неможех да повярвам, че ме е забелязал, мен обикновеното момиче. И се започна с мечтите, той беше внимателен, нежен, романтичен.Нима съм такава късметлийка?Аз толкова рано да срещна любовта?Явно съм родена под щастлива звезда!
Е, да родена съм, но след една година паднах от своята щастлива звезда и "все още не мога да се изправя".Моето момче замина за Америка, още помня как ми казваше, че ме обича, че неговото сърце е в моето и моето в неговото! Да, но явно така прочутата американска свобода, бързо е прогонило сърцето ми от неговото, защото един ден ей така ми се обади и ми каза, че не е влюбен в мен!
Незнаех, какво става, как така изведнъж без причина, друга жена ли има, какво е го накарало да ми се обади и да ми каже тези думи, които разбиха сърцето ми!Задавах въпросите си, сърцето ми се късаше, но ми отговаряше само тишината.
И така изведнъж той забрави, че аз съществувам, като че ли една година не означаваше нищо, като че ли тази една година от моя живот е била измислица, нереална илюзия!
Не ми пишеше, не ми се обаждаше, сякаш аз никога не съм съществувала, бях една заличена " правописна грешка"! Не можех да спя, нито да се смея, тормозеше ме това,че не мога да си обясня какво е станало.
И така след три месеца, той се върна, обади ми се и се видяхме, щяхме да бъдем само приятели! Но можеш ли да гледаш някого като приятел, след като в твоите очи винаги е бил любимият, можеш ли да докосваш някого приятелски, когато си го докосвал със страст и любов?
Е, да оказах се права имало е друга, но тя се появила след като сме се разделили! Вярвате ли, аз не?Няма смисъл да продължава по нататък с историята, не е по-различна от останалите. Всички се досещат какво е станало накрая, аз пак съм с него! И с право биха ме упрекнали, аз се унижих, връщайки се при него и това не ми дава мира, защото аз съм човек, които винаги много е държал на гордостта!
Упреквала съм хиляди пъти момичета, които са постъпвали като мен! А накрая аз ги последвах! Защо трябва да избираме между гордостта и любовта?
Казват, че всеки има правото на втори шанс и е така, но който дава шанса винаги губи нещо от себе си!
Защо не можем да имаме всичко?
|
|
Сайта на Злати :) 
